"Да
просим от Бога да бъде Неговата воля в живота ни!" - откъс от чудесната
книга "Живот и Слова" на Стареца Порфирий Кавсокаливит;
Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света гора, Атон
Молитвите ни не биват чути, понеже не
сме достойни. Трябва да станеш достоен, за да се помолиш. Не сме достойни,
понеже не обичаме ближния си като себе си. Сам Христос го казва: И тъй,
ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо
против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата
си, и тогава дойди и принеси дара си (МАТ. 5:23-24). Да отидеш първо да
се помириш с брата си, да се простите, за да станеш достоен. Ако това не стане,
не можеш да се помолиш. Ако не си достоен, не можеш да направиш нищо. Когато
уредиш всичките си дългове и се подготвиш, тогава отиваш и пренасяш дара си.
Достойни стават онези, които желаят и
копнеят да станат Христови, които се отдават на Божията воля. Да нямаш никаква
собствена воля - това има голяма стойност, в това се състои всичко. Робът няма
собствена воля. Това да нямаме собствена воля, може да бъде постигнато по един
лек начин - чрез любовта ни към Христа и спазване на Неговите заповеди. Който
има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който ме Ме люби, възлюбен
ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам (Иоан 14:21). Нужна е
борба...
Тази борба предполага сълзи, покаяние,
молитви, милостиня, моление с доверие в Христа, а не с маловерие. Единствено
Христос може да ни избави от оковите на пустотата. Молитва, покаяние и
милостиня. Ако нямате пари, дайте поне една чаша вода. И да знаете, че колкото
повече се освещавате, толкова повече се чуват вашите молитви.
Нека
не насилваме Бога с молитвите си. Да не просим от Бога да ни избави от нещо,
било болест и т.н., или да разреши проблемите ни, но да просим от Него сили и
подкрепа, за да претърпяваме. Както Той кротко чука на вратата на душите ни,
тъй и ние кротко да просим това, което желаем. Когато Бог не ни дава
нещо,
което настоятелно Му искаме, Той има
Своята причина за това. И Бог има Своите "тайни". След като вярваме в
благия Му промисъл, след като вярваме, че Той знае всичко от живота ни и винаги желае нашето добро, защо да не се
доверим? Нека се молим просто и кротко, без патос и насилване. Знаем, че
минало, настояще и бъдеще, всичко е знайно, видно и разкрито пред Бога. Както
казва апостол Павел:
... няма твар, скрита за Бога, а всичко е... открито
за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме (Евреи 4:13). Нека не
настояваме; насилието ще доведе по-скоро до вреда, отколкото до полза. Да не се
опитваме на всяка цена да придобием това, което желаем, но да го оставяме на
Божията воля. Защото колкото повече преследваме желанието си, толкова повече то
се отдалечава от нас. Следователно необходими са търпение, вяра и мир. Дори и
ние да забравим желанието си, то Господ никога не забравя и ако е за наше
добро, ще ни даде това, което трябва и когато трябва.
В молитвите си нека просим единствено
спасението на душата си. Нали Господ е казал: Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко
това ще ви се предаде (Мат. 6:33). Лесно, съвсем лесно Христос може да ни даде
това, което желаем. И вижте тайната. Тайната е изобщо да нямате наум да
поискате това нещо. Тайната е безкористно да желаете единението с Христа, без
да казвате:"Дай ми това, дай ми онова..." Достатъчно е
да казваме: "Господи Иисусе Христе, помилуй ме!"
Бог няма
нужда да го уведомяваме за различните наши нужди. Той знае всичко несравнимо
по-добре от нас и ни дава Своята любов. Въпросът е да се отзовем на тази любов
чрез молитвата и спазването на заповедите Му. Нека просим да бъде Божията воля
- това е най-полезното, най-сигурното за нас и за онези, за които се
молим. Христос ще ни даде всичко
пребогато. Обаче когато у нас има макар и малко егоизъм, нищо не се получава.
