"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

четвъртък, 30 юни 2011 г.

Молитва към Господа Иисуса Христа за България



ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ,
СПАСИТЕЛЮ НАШ!


ПОКАЖИ НИ ВЕЛИКАТА СИ МИЛОСТ И ЩЕДРОСТИ!

ПОМОГНИ НИ ОТНОВО ДА ВИДИМ СТРАНАТА СИ СИЛНА И МОГЪЩА В ДУХОВНО ОТНОШЕНИЕ!!!


НЕКА ДУХОВНИТЕ БОГАТСТВА НА НАШИЯ, ЗОГРАФСКИЯ МАНАСТИР,

ДА ДОСТИГНАТ ДО ВСЯКО КЪТЧЕ
НА СТРАНАТА НИ!

НЕКА СВЕТЛИНАТА НА ПРАВОСЛАВИЕТО
ДА ИЗГРЕЕ НАД РОДИНАТА НИ В ПЪЛНОТА
И ДА НАСИТИ ДУШИТЕ НИ С ПРАВДА!!!


ПОМОГНИ НИ ДА ВЪЗВЪРНЕМ ВЯРАТА СИ,
КАКТО Е БИЛО ПРЕДИ!!!
НЕКА ОТНОВО ДА СЕ ИЗПРАВИ НАРОДЪТ НИ!!!
НЕКА ОТНОВО ПРИДОБИЕ НЯКОГАШНИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ

И ДА СЕ УТВЪРДИ В ТЯХ И ДА СТАНЕ ПО-ДОБЪР,

ОТКОЛКОТО Е БИЛ И В НАЙ-СВЕТЛИТЕ СИ
ВРЕМЕНА!!!

НЕКА ОТНОВО ДА СИ ПРИПОМНИМ ТВОЕТО ЗАБРАВЕНО ИМЕ,

ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ, СПАСИТЕЛЮ НАШ!!!

НЕКА ТИ ОТНОВО ДА БЪДЕШ НАШЕ УПОВАНИЕ, НАДЕЖДА

И ЗАВЕТНА ЦЕЛ, НАЧАЛО И КРАЙ, ПРИСТАН И УБЕЖИЩЕ!!!

НЕКА ТВОЯТА СВЕТЛИНА ОТНОВО ДА ИЗГРЕЕ НАД

ИЗСТРАДАЛАТА НИ ЗЕМЯ!!!


НИЕ ИМАМЕ НУЖДА ОТ ТЕБ, ГОСПОДИ!
!!
НИЕ СМЕ В БЕДА И ПОГИВАМЕ В ГРЕХОВЕТЕ СИ…
ВДИГНИ НИ И НИ ПРОСВЕТИ, ИЗЦЕЛИ НИ И НИ СПАСИ,
КАКТО ТИ ЗНАЕШ!!!


ДОЙДИ, ГОСПОДИ, И ВЛЕЗ В ЖИВОТА НИ!!!

АМИН.

ДА, ДОЙДИ, ГОСПОДИ ИИСУСЕ!!!...


Забележка
: С тази чудесна молитва може да се моли всеки един човек,
който обича народа и Родината си; желае тя, Родината ни, да бъде отново ЕДНА
СИЛНА И МОГЪЩА СТРАНА, както в оня далечен 9-ти век,
когато е приела ХРИСТИЯНСТВОТО!!!...


Молитвата е “взета” от филма, посветен на БЪЛГАРСКИЯ ЗОГРАФСКИ МАНАСТИР В СВЕТА ГОРА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ”, като малко е редактирана, но само в началото!


Нека тя достигне до всеки българин, готов да се включи молитвено в общото благородно дело –
ДУХОВНОТО ВЪЗРАЖДАНЕ НА СТРАНАТА НИ!!!
АМИН.

Аз толкова Те търсих, Светлина!


Скъпи читателю!

Ти не ме познаваш, както и аз не познавам теб...
Може би живееш тук, около мен, или си някъде далече - в най-отдалеченото кътче на Земята...

Може би си твърде млад или твърде възрастен човек...

Може би си най-незначителният човек на Земята или си най-известната личност в този Свят...
Може би си най-големият оптимист... или най-мрачният песимист, който някога се е раждал на Земята...
Може би си силно вярващ човек ... или си "убеден" атеист...

Може би си човек, разтърсван от хиляди съмнения, тревоги и въпроси, или си безкрайно щастлив човек...

Може би... Но все едно - ти си ПРОСТО ЧОВЕК!!!...
Човек като мен...


Бих искала да знаеш, че в тази книжка ще откриеш самото Благословение, дошло така внезапно от Небето за теб и твоя дом...

Но... това Благословение, Дар от Небето, идва само веднъж в Живота ни...
То е като Птица - Птицата на ЩАСТИЕТО, за което жадуват сърцата ни!!!

Птицата, която идва ВНЕЗАПНО, но... и отлита Внезапно...


Затова послушай съвета ми:
Не оставяй тази книжка настрана, махайки с ръка!!!...
Не се усмихвай скептично - СВЕТЪТ В НЕЯ Е РЕАЛНОСТ!!!...

Не я забравяй, потънала в прах - НОСИ Я В СЪРЦЕТО СИ!!!...

Тя ще ти посочи Чудни Светове!!!...


Самият Творец на този Свят, НА КОГОТО Е ПОСВЕТЕНА, ще ти Подаде Ръката Си и ще те Поведе по Своя Чуден Път на Светлината!!!...

Той ще ти разкрие Красотата на Живота!!!...

Той ще ти открие ИСТИНИТЕ за ЖИВОТА!!!...

Той ще ти отвори Вратата на Живота - "НОВИЯ ЖИВОТ"!!!...


На Добър Път!!!...


С много Обич:К. Златева - Детелина

Забележка: Това е предговор към книжката "Аз толкова ТЕ ТЪРСИХ, СВЕТЛИНА!", в която са публикувани много Духовни послания!!!...

Молитва към Св. Йоан Предтеча



Кръстителю Христов
и Предтече,
последен пророче

и пръв мъчениче,
наставниче на постниците
и пустинниците,

учителю на чистотата,

най-близък Христов приятелю!

Към тебе прибягваме
и те молим:

не ни отхвърляй

от твоето застъпничество,

но ни въздигни,

защото сме паднали

в много грехове!

Обнови душите ни
с покаяние,

като второ кръщение.

Очисти ни, защото сме осквернени

с греховете си.

Помогни ни да влезем

в Небесното Царство,

защото там нищо нечисто

не влиза.

Амин.

ЗАБЕЛЕЖКА:Тази молитва е взета от листовките, които се подаряват на всички поклонници в храма "Св. Георги" (а сега "Св. Св. Кирил и Методий") в гр. Созопол, поклонили се пред мощите на този Велик Светец - Св. Йоан Кръстител!

Нека по Неговите Свети молитви, Бог да ни помогне да поднесем своето спасително за душите си покаяние! Амин.

Ний Твои сме, ний Твои сме - Навеки!!!...



Тази песен е израз на Любовта
на Всички ИЗСТРАДАЛИ БОЖИИ ДЕЦА
към Бога и Майката Божия,
към Св. Анна и Всички Светци,
посветили изцяло живота си

на Бога и Църквата,
на Православието и хората,
копнеещи за Правда и Любов!!!...


Прекланяме се ние Днес - със Обич!!!...

Прекланяме се - с Нежност и Любов!!!...

Целуваме Нозете Ти - със Обич!!!...

Целуваме Ги - с Нежност и Любов!!!... /2


Спасителю, Спасителю Любими!!!...
Спасителю - на нашите Души!!!...

Ний Твои сме, ний Твои сме - Навеки!!!...

Ний Твои сме - ИЗСТРАДАЛИ ДЕЦА!!!... /2


Води ни Ти, Спасителю Любими!!!...

Води ни Ти - по Своя Сетъл Път!!!...

Води ни Ти, Спасителю Любими!!!...

Води ни Ти - към ВЕЧНИЯ ЖИВОТ!!!... /2


Прекланяме се ние Днес - със Обич!!!...
Прекланяме се - с Нежност и Любов!!!...

Цеуваме Нозете Ти - със Обич!!!...

Целуваме Ги - С ОГНЕНА ЛЮБОВ!!! /2


На колене, на пред Тебе ний стоиме!!!...
На колене - пред Твоята Любов!!!...

Любов Велика, Жертвено-Красива -

Даряваща ни Вечния Живот!!!... /2


На колене пред Тебе ний стоиме!!!...
На колене - пред Твоята Любов!!!...

Любов Велика, Жертвено-Красива -

Любов, която Вечност ни Дари!!!...


Ти наш Си Господ, наш Си Ти Спасител!!!...
Спасител Си - на нашите Души!!!...

Ти наш Си Господ, наш Си Ти Спасител!!!...

Спасител Си - на Цялата Земя!!!... /2


Песента е написана на 09.12.2010 г.
/Празникът на Светото зачатие
на Света Анна!/
8.30 часа /четвъртък/

Мелодията на тази песен е много нежна, пее се бавно, с Преклонение, т.е.
-
С БЛАГОГОВЕЙНО УВАЖЕНИЕ, БЛАГОДАРНОСТ И ОБИЧ!!!...

Нека тази песен бъде Дар за Цялото Небе от всички, всички хора на тази Земя, избрали своя Светъл път -
Пътят на Вечния Живот, поднесен на всички нас ЧРЕЗ ВЕЛИКАТА ЖЕРТВА НА НАШИЯ СПАСИТЕЛ ТАМ, НА ГОЛГОТА - НАЙ-ВИСОКИЯТ ВРЪХ НА ЧОВЕШКОТО СПАСЕНИЕ, КЪДЕТО ПРЕД НОЗЕТЕ НА СПАСИТЕЛЯ ЗАПОЧВА НАЧАЛОТО НА НАШИЯ ДУХОВЕН ЖИВОТ!!!...

ДА, ТАМ, ОТ ПОДНОЖИЕТО НА КРЪСТА...


С обич към всички хора по лицето на тази Земя!

Молитва към Господа Христа


Молитва
на йеромонах Анатолий
(Берестов),
която е допълнена...


Господи, Боже наш!

Спаси и помилвай

младежта на Русия,
на България

и цялото човечество,

които сме затънали
в страшните грехове

на неверието, маловерието,

ересите, непознаването
и неспазването на Божия Закон,

непочитането на родителите,
на сквернословието, блудството,
прелюбодеянието, разврата,
алкохолизма, наркоманията

И ВСЯКА ЕДНА ВРЕДНА
И ПОРОЧНА ЗА НАС
ЗАВИСИМОСТ.

Доведи ни до истинско
покаяние
и ни приобщи

към Своята Една Света,
Съборна
и АПОСТОЛСКА ЦЪРКВА,
Която спасяваш

с Драгоценната Си Кръв!!!

Амин.

сряда, 29 юни 2011 г.

Към Свети Климент Охридски

Години са минали много откак
земята греховна праха ти е скрила,

но дивно светлее ти името пак
и пълни сърцата ни с вяра и сила.


Затуй, че край Охрид ти свято живя
в всичко за всички в живота си беше,
затуй, че душа си в молитви изля,

народът те "златен учител" зовеше.


И днеска в молитвен и в празничен час
пред тебе млитва отправяме с песни:
моли се, светецо велики, за нас

пред трона на Господа - Бога небесни.

о. Ириней Джуров

вторник, 28 юни 2011 г.

А ти горд ли си?

понеделник, 27 юни 2011 г.

Словото българско!


Из книгата "Жива жарава" на ЯнкаТашева - с обич към всички читатели!

То иде от степите на Средна Азия, от Солун и Охрид.

Звучи в игрите на децата, в заповедите на Аспаруха, в заветите на хан Кубрата.
Словото българско се оглежда във водите на Бяло и Черно море.

Отеква в планините и равнините на Македония и Тракия, в Бесарабия и Мизия.

Шуми в житата на равна Добруджа.
Ухае с аромата на Розовата долина
Тогава.
Днес.

И завинаги!


Кънти в приказните дворци на Преслав, на Търновград и Преспа.
Звънти в небесните песни на Йоан Кукузел – Ангелогласния.
Достига до нас чрез гласа на княз Бориса – Михаила, на Крум Страшни и на Самуила.

Спира пред стените на Цариград заедно с войниците на Симеона.

Наздравица вдига на сватбите на Иван Асена.
Отеква в проповедите на свети Йоан Рилски, на Патриарх Евтимий, на Паисий Хилендарски...
Силно слово!
Огнено!

То върви през вековете завладяващо и покоряващо.
Неподвластно на времето.
Хилядолетието доказва неговото дълголетие. Словото българско!

Огласявало бедни хижи, приказни дворци и палати, крепости и кули.

Светото слово българско се лее от църковни амвони и учителски катедри.
От читалищни сцени и международни форуми...
Песенно.
Мъжественно.

Звучно!

Енергично.


Него шепнат ученици и старци, учители и студенти, майки и бащи...

Неговата светлина жари жаравата в сърцата на богомили-еретици, на хайдути и бунтовници.
Пробужда непокорната кръв на Раковски и Ботев, на Бенковски и Левски.
На Чинтулов и Захари Стоянов.
На Смирненски и Вапцаров...

Гърми в Kопривщица и Панагюрище!

Ридае в Батак и Перущица...
Тържествува при Шейново и Шипка!
Превръща се в призиви и позиви.
В пароли.
В завети.
В песни.

Нежно пее в стиховете на Дебелянов и Лилиев.
На Кирил Христов. На Дора Габе и Багряна.
На Вазов и Яворов.
И на неизброими още чеда – гордост литературна не само за България.

Светите братя Кирил и Методий разкъсват непрогледния мрак на Средновековието. Взривяват го с нови писмена!

Неизвестни.
Необикновени.

Вечни.


Апостолите – равнопоставени, доказват правото на всеки народ да говори и пише, да създава книжнина.
Да извисява себе си на свой език.
Нанасят съкрушителен удар на триезичната догма.

Папа Адреан осветява славянските книги и ги отнася на божествения жертвеник.
А в Европа с небивала мощ гърми нов език.
Благословен език!

България приютява Климент, Наум, Сава, Ангеларий... Ученици Кирило-Методиеви.
Дава на славянските народи духовна светлина.
Прокарва прогресивни идеи, които пет века по-късно ще осъществи Европейският ренесанс.

България!

Нашата България изпреварва Европа цели петстотин години!
Писатели и граматици, книжовници и духовници създават писменост, нямаща равна на себе си. Чудо на своето време!
Българите четат и пишат, говорят и пеят на свой език.
Със своя азбука!

Самоуверено и дръзко изграждат своя “
Златен век” на културата,
надминавайки славата на прочутата Магнаурска школа.

Преслав и Охрид, Средец и Търновград! Известни просветни книжовни средища. Оттам тръгва писменото слово, за да огрее целия славянски свят.

Ние поднасяме на Русия, Сърбия, Румъния прекрасни писатели и прелестна писменост. Похвалните слова на Климент Охридски, поетичните творби на Константин Преславски, пламенната апология на Черноризец Храбър, енциклопедичното творчество на Йоан Екзарх...
Произведения с изящна миниатюрна живопис, с непреходна сила и с изключително значение.

Словото българско е наше драгоценно богатство и достойнство.
Наша национална гордост.

Нашият неизмерим, безценен принос в културната съкровищница на Европа и света.


Старобългарските писания дават сили за борба и надежда за свобода, укрепват вярата на народа, “че велик е той бил и пак ще да бъде”.
Вековете кътат книгите като скъпи реликви.
Проклятие тегне над тези, които ги унищожават.
Над тях, над децата им, над целият им род.


Прокудени от България във Ватикана и Лондон, в Москва и Киев се намират и ревниво пазят старобългарските творби.
Те удивляват света с красотата на словото, с полета на мисълта, с преклонението и благоговението пред техните създатели.
С родолюбието българско.

В книгата на ЮНЕСКО са вписани имената на славянските първоучители Кирил и Методий и създаването на славянската писменост като велико събитие за всички времена.
Старобългарският език е издигнат на висок пиедестал – редом с гръцкия и латинския.

Това е нашето самочувствие на българи!

Големият езиковед академик Димитрий Лихачов нарече нашата родина “Държава на духа”.
Колко народи могат да се похвалят с такава известност и с такива заслуги пред човечеството?

Навярно са малко такива народи.
Сред тях е България!

За Кирил и Методий, за буквите, за Словото българско всяка година на 24 май късаме най-нежните цветя.
Изричаме най-силните думи.

Пеем най-хубавата песен.
Най-българската.
Най-святата!


Песен – светлина!

Песен – озарение и вдъхновение!

Песен – възхвала и преклонение.


“Върви народе възродени, към светла бъднина върви!”
На земята няма друга песен като нея. Няма!

Разцъфвало, възхвалявано.
Посичано и мамено.
Изпепелявано...
Словото българско не тлее.
Словото българско живее!

Автор: г-жа Янка Ташева – изявена учителка от гр. Казанлък; творец, автор на множество книги, които докосват нашата съвест, като тази "Жива жарава", върху корицата на която, в края на книгата, авторката е написала следното:

Моята книга!

Това е моята болка...
И моята радост!
Обич и вярност...
Към България.
Към нейното минало.
Светло и тъмно.
Красиво и грозно...
Родината ни е фикция.
Тя е моят дом.
Моят корен.
Моята кръв.
И моят син в земята й...

/Синът й - прекрасен млад човек,
внезапно бе намерен мъртъв в София.../

Тя е сърцето ми.
Цялото!
Изгаряно. Изпепелявано.
Разцъфтявало и засиявало...
Запявало!
Моята книга!
Това е моят дълг.
Моята отговорност.
АВТОРКАТА

Нека й Благодарим за това чудно слово -
Словото българско!


И нека обичаме България с тази
ОГНЕНОНЕЖНА ЛЮБОВ, каквато носи в сърцето си авторката на тези прекрасни слова, поднесени на БЪЛГАРИЯ - нейната Обич и Болка!!!...

С много обич към всички сънародници, обичащи страната ни!
Златева

България Днес Всички Призовава!!!


Прекланям се пред Теб, Родино моя,
пред подвига на своите деди!!!...

Целувам аз земята ти Свещена
и сливам се със Твоите мечти!!!...



Днес Празник е на Всички Български Светии!!!...
Днес Празник е на Целия Народ!!!...

Днес Празник е на Царството Небесно!!!... ДНЕС ПРАЗНИК Е НА БЪЛГАРСКИЯ РОД!!!...

Родът Прабългарски и Праславянски,

приел Той Вярата във Истинния Бог

и Клетва дал, чрез Своя Княз, Бориса -
НАВЕКИ ВЕРЕН ДА ОСТАНЕ ТОЙ!!!...

Столетия Вървял по Пътя Стръмен!!!...

Столетия Вървял по Пътя Нов!!!...
Познал Страданията, Робството Жестоко -
НО ВЯРАТА СИ СВЯТА НЕ ПРЕДАЛ!!!...

...
Обичам те, Народе Мой Любими!!!...

Обичам Българския Верен Род!!!...
Обичам Всички Български Светии!!!...
ОБИЧАМ ВСИЧКИ ХОРА В ТОЗИ СВЯТ!!!...

Тъй както Някога, във Оня Миг Съдбовен,

България Възкръсна от Смъртта,

Приемайки за Свой Спасител Синът Божий
ЕДИНСТВЕНИЯТ - КНЯЗЪТ НА МИРА!!!...

Така и Днес на Кръстопът сме Всички!!!...

Така и Днес България Зове,

не Само Своя Верен Род, но Всички,

ЖАДУВАЩИ ЗА ПРАВДА И ЛЮБОВ!!!...


България Днес Всички Призовава:

от Изток - Запад; Север и от Юг!!!...

ТЯ СВОЯ БОГ НА ВСИЧКИ ПОДАРЯВА -

В ОЛТАР ПРЕВРЪЩА СВОЯ ХРАМ ВЕЛИК!!!...

Тя Кани Всичките Народи по Земята
по Пътя Нов Да Тръгнат във Зори!!!...

ПО ПЪТ, ПО КОЙТО НЯМА СМЪРТ И СЪЛЗИ!!!...

ПО ПЪТ, ПО КОЙТО ИМА МИР, ЛЮБОВ!!!...

Тя Кани Ги по Пътя на Прогреса!!!...

Тя Кани Ги по Истинския Път -

ПЪТ НА ВЕЛИКИ ЛИЧНОСТИ И ХОРА,
ОТДАЛИ ВСИЧКО В ТОЗИ ЗЕМЕН СВЯТ!!!...


Забележка
: Този "Бог на България" е СВЕТАТА ТРОИЦА,
на Която ни повери
НАВЕКИ Св.Патриарх Евтимий
при трагичната раздяла с народа ни по време
на
падането на България под турско робство...

Стихотворението е написано през м. юни 95 г. -
Неделята,
в която се празнува паметта на Всички Български Светии...

събота, 25 юни 2011 г.

Заветът на Св. Йоан Рилски към Българите

Българите - кои са те?!... Познаваме ли себе си?!...


Българите не са поробвали, а са освобождавали поробените!

”Всеки роб, стъпил на наша земя е свободен” – гласи старобългарският катехизис
.

Руският професор от български произход Марин Дринов в специална брошура от 1872 г. пише за “безбройните славянски маси, претопили шепата българи, от които останало само името”.

Това е по същество една историческа фантастика или автоматично прехвърляне на модела на руската история върху нашата.


По подобен начин професор Иречек “образува” българската държава от “полудиви скитащи племена”. На своята 21-годишна възраст той би могъл да бъде блестящ литератор или фантаст, но за определяне генезиса на един народ са необходими повече проучвания и познания.



Друг ярък пример, но от съвременната ни история, е колосалният труд на професор Дим. Ангелов “Образуване на българската народност”. “Славянското море погълнало незначително число българи”. Авторът обявява великите исторически факти за “съмнителни” или “незначителни”, а пресилва всички противобългарски твърдения. Но кой печели и кой губи от това?

Така българската история е оформена спорд политически интереси на чужди народи.

Както д-р Ценов, така и отец Спиридон смятат, че българо-илирийците са стари християни, кръстени лично от... Апостол Павел. Преследван от евреите, заедно с ученика си Тимотея, след Троя той се отправя към нашите градове Филипи и Солу
н. С това българите се оказват първите християни в Европа, поради което отец Спиридон ги нарича “чада апостолски”.

Християнството, получено от Христовите апостоли, е различно от пищната церемониалност на византийското. Затова, когато Аспаруховите войни пристигат, византийците не ги наричат “езичници”, т. е. – непокръстени, а “нечестивци”, т. е. “еретици”. - МНОГО ВАЖНО!!!

В тези редове се крие истината за причините, поради които ние, българите, сме едни от най-мразените, ако не и най-мразеният народ на света и затова срещу нас е имало, има и ще има нечовешка агресия и злоба!

В българската империя винаги е царяла религиозна толерантност между няколко религии.


Българските държавници са се борили срещу византийската политика чрез християнството, а не срещу самото християнство!
ЗАБЕЛЕЖКА: Този материал за нас, българите, ми бе изпратен преди години от един наш духовник.

Написаното в него силно ме впечатли - ОСОБЕНО НАЧАЛОТО, А СЪЩО И НЕГОВИЯ КРАЙ!

Затова днес го споделям със своите читатели с най-добри чувства и обич към България!

петък, 24 юни 2011 г.

На Св. Йоан Кръстител - с Обич и... Болка...





И днес светът от Тебе се нуждае,
от Твоя Зов, от Твойта Проповед:

“Покайте се, покайте се, народи,
по всички краища на земното кълбо,
защото Царстото Нбесно приближава –
достойно да посрещнем Своя Бог!!!...

Покайте се, покайте се, народи,
по цялата Изстрадала Земя,
преди да дойде този Ден Господен –
Ден Славен, но и Страшен за света!!!...”
...


И днес светът от Тебе се нуждае,
от Твоя Зов, от Твойта Проповед...
Ела при нас, Св.Йоан Предтеча,
Кръсти ни във Духовния Йордан!!!...

Кина Златева

Нашата Благодарност към Децата от Младежкия център "Чисти сърца"!


Благодаря от името на всички читатели на блога и от свое име на Децата от Младежкия православен център „ЧИСТИ СЪРЦА" за изпратената ни ПОКАНА да бъдем сред тях и техните любими учители, когато на 26 юни – Ден на Всички български светии, в 10 часа ще се присъединят към Светата литургия в храма, а в 10,30 часа в залата на Неделното си училище ще посрещнат своите родители и гости, за да отчетат дейността си, изпращайки успешно и тази учебна година!

Дейност, представена със 130 снимки в презентацията на 18-годишната Бетина Терзиева от клуб „Деца-журналисти”!

Колко хубаво и странно звучат дези думи днес, когато в обществото ни така често се говори за толкова агресивни постъпки на деца от различни училища в нашата страна...

Хубаво, защото децата тук са осъзнали Великите истини за Света и Човека и вървят напред по красивия път на Живота!
На този Живот, който ни отвежда към Бога и Неговата Безкрайна Вечност!

А има и деца, т.е. ученици, които се стремят към Светлината с цялото си сърце и душа, като тези момчета и момичета от Младежки общински съвет, гр. Стара Загора, които са подготвили своето чудесно видеоклипче "Стани един от нас", като послание към всички нас на тяхната инициатива "ДЕН БЕЗ НАСИЛИЕ!".

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-309486


Много се радвам за тези добри момчета и момичета от Младежки общински съвет, гр. Стара Загора, които рано или късно ще осъзнаят Истината, че без вярата в Бога и в Неговото Слово не е възможно коренно да бъде променен този свят, но те са прави в своите твърдения, че:

АКО ВСЕКИ ОТ НАС УСЕТИ ЗАГРИЖЕНОСТТА НА ДРУГИЯ, АКО СЕ НАУЧИМ ДА СИ ПОМАГАМЕ И ЩАДИМ, ЩЕ ПРЕВЪРНЕМ СВЕТА В ЕДНО ПО-СИГУРНО И ПО-ДОБРО МЯСТО ЗА ЖИВЕЕНЕ!

Да, ако всеки от нас избере Добротата, Обичта и Загрижеността към човека до себе си, то Светът, в който живеем, би бил чудесен!
...

А има и други деца, които живеят далече, далече от Светлината и Радостта на Живота, за голямо съжаление...

Може би, защото нямат Щастието да имат до себе си такива ВСЕОТДАЙНИ и ЛЮБЯЩИ УЧИТЕЛИ, каквито са всички преподаватели както от Неделното училище, така и тези, от различните школи, кръжоци, клубове като: вокална група за песнопения, театрална трупа и Младежка доброволческа организация „Чисти сърца” ;хорово пеене, приложно и изобразително изкуство, дърворезба; клуб „Защо?”, клуб „Деца-журналисти” и пр. Може би...

Може би и защото все още нямат такъв духовен наставник, като отец Висарион, призван от Бога да води по Спасителния път тези прекрасни деца от Младежкия център към храм "Св.Висарион Смоленски"...
Може би...

За всички тези прекрасни учители на Децата от Младежкия център към храм "Св.Висарион Смолянски" в гр. Смолян са недостатъчни всичките цветя на земята - израз на признателност и обич за техния неуморен труд, за тяхната загриженост и обич!

Има и други цветя, които са в сърцата и душите на децата - на всички деца по света, които се обичат, защото "Любовта е свято чувство", както е написало едно дете в своето съчинение, написано преди няколко години, обосновавайки твърдението си със следните аргументи, по детски:

"Ние, децата, се обичаме, защото мечтаем за едни и същи неща, живеем на една и съща планета, затова трябва да бъдем сплотени.
Всички ние си приличаме по това, че имаме еднакви чувства и интереси:обичаме животните и птиците, обичаме родителите си, обичаме, когато се върнем у дома да ни чакат мама и татко.
Ние не обичаме войната, смъртта, не обичаме домовете "Майка и дете", където някои несъзнателни хора оставят децата си на произвола на съдбата.
Но ще се обичаме ли още дълго така?"

Тази искрена и детска Любов, отразена в стихчетата на мои ученици през годините, нека бъде поздрав за всички учители от Младежкия център "Чисти сърца"!

На моите учители

Учители любими,
прекланям се пред Вас,
а туй след мен ще стори
и целият ни клас!

Затова, че ни дарихте
със жизнени слова,
на трона възкачихте
Добродетелта!

Цветя красиви, нежни,
поднасям Ви с поклон,
те израз са на моята
най-искрена любов!

А заедно със тази
най-искрена любов -
в сърцето си стаявам
и споменът за Вас!

Радослава Лесева, V клас
/стихчето е леко редактирано от мен/

Моята учителка

Учителко мила,
учитлко скъпа -
тъй вечно красива си ти!
И сякаш очите ти,
нежнокрасиви,
ме гледат със обич,
обляна в лъчи.

Румяна Стойкова - V клас

Моята учителка

Учителко любима,
колко хубава си ти!
В тебе всичко от Доброто има,
ти зараждаш в моето сърце мечти!

Букет от рози аз ти подарявам,
огрей ги ти със своята душа.
С тях обичта си аз към тебе изразявам -
ти винаги била си с мен добра!

Ти греeш като слънце във пустиня,
което силно винаги блести.
От теб, УЧИТЕЛКО-СВЕТИНЯ,
пламъкът на любовта искри!

Мариана Пеева, VII клас
...
Да, бъдете все така нежни и красиви, с огнени сърца, защото...
"УЧИТЕЛЯТ С ЕДНА ЛЮБОВ СЕ РАЖДА, КОЯТО ДО СМЪРТТА МУ ДА ГОРИ..."

С много, много обич към Вас и Децата - Златева!

четвъртък, 23 юни 2011 г.

Покана на децата!



Децата от Младежкия православен център „ЧИСТИ СЪРЦА” сме доволни, че изпращаме успешно и тази учебна година.

По този повод ви каним на малък празник в катедрален храм „Свети Висарион Смоленски”.


На 26 юни – Ден на Всички български светии, в 10 часа ще се присъединим към Светата литургия в храма, а в 10,30 часа в залата на Неделното училище ще посрещнем родителите и нашите гости, за да отчетем дейността си.

Тя ще бъде представена със 130 снимки в презентацията на 18-годишната Бетина Терзиева от клуб „Деца-журналисти”. Ще се радваме да ви посрещнем!


През тази учебна година Младежки православен център „Чисти сърца” към досегашните дейности прибави и нови – вокална група за песнопения, театрална трупа и Младежка доброволческа организация „Чисти сърца”. Всички деца от групите по вероучение, хорово пеене, приложно и изобразително изкуство, дърворезба, клуб „Защо?” и клуб „Деца-журналисти” ще получат в неделя свидетелства за успешно завършване на духовната учебна година, подписани от председателя на Сдружението с нестопанска цел „Свети Висарион Смоленски” Здравка Баткова, към което сдружение е центърът „Чисти сърца”.

Презентацията от 130 снимки и кратък текст ще покаже дейностите на центъра през завършващата учебна година. Осъществени са два концерта пред обществеността в Смолян в Родопския драматичен театър по повод Деня на християнското семейство и Рождество Христово /Коледа/ с благословението на Негово Високопреподобие архимандрит Висарион.

Клуб „Деца-журналисти” издаде 5 броя вестник за децата „Чисти сърца” – за първия учебен ден и Първи юни и за големите християнски празници Коледа, Великден и Въведение Богородично. Представи първата си самостоятелна фотоизложба на тема „Природа, архитектура, лица” във фоайето на Регионална библиотека „Николай Вранчев”. Децата от групите по приложно и изобразително изкуство заедно с връстници от ОДК подредиха Коледна изложба по покана на областния управител във фоайето на Областната управа. С подкрепата на Електронния сайт „Всемирното православие” бе организиран детски конкурс „Чудото на Коледа” за рисунка, стихотворение и есе. Наградите бяха връчени от ръководителя на центъра Надежда Митева на голям детски празник в ресторант „Кипарис алфа”.

Деца от „Чисти сърца” бяха поканени да участват в детски европейски форум във Велико Търново за изработване на Харта за детските права в Европа. Вокална група за песнопения „Чисти сърца” се представи успешно на националния детски фестивал „Осанна във висините” в София, организиран от фондация „Дарби” и храм „Света Параскева”. Полезно практическо занимание с деца по вероучение на тема „Благовещение”се проведе в село Момчиловци. Наш отбор зае достойно място в състезание за историческите забележителности на България, проведено от сдружение „Нови хоризонти”.

Младите доброволци от всички секции в центъра с председател 17-годишната Невена Делчева посетиха два пъти Дома за възрастни хора в село Фатово с подаръци и почерпки, организираха дарителска акция за децата от Широка лъка, зарадваха децата-инвалиди на празника им за Коледа. Гостуваха в пенсионерските клубове в Райково, Устово и Смолян с концертни програми и с подаряване на „Библия за деца” и „Християнска етика”. Под купола на храма посрещнаха деца от 7 европейски държави, участваха със свои публикации в медиите. Сайтът „Смолян днес” трогна децата, като отдели специално място за тяхното творчество. Организирана бе акция за създаване на парк „Чисти сърца”. През лятото доброволците ще работят по благотворителната си акция „Цветните балкони на Смолян” и за новия конкурс за добротворство „Цветна случка”. Конкурсът е за снимки, кратък репортаж, есе и рисунки - отново обявен заедно с Електронния сайт „Всемирното православие”.


Голям празник „Игри и творчество вместо дрога” пред храма децата направиха на 4 юни по повод месеца „Заедно срещу дрогата”, обявен от Областната управа и Областната дирекция на МВР. Празникът бе подкрепен от Младежкия БЧК и Превантивно-информационния център по наркомании в община Смолян. Деца-журналисти интервюираха областния управите и директора на ОД на МВР и участваха в дискусията срещу дрогата, откриха специална рубрика във вестника „Чисти сърца”, документираха всичко от месеца срещу дрогата с фотоапарат, диктофон и камера.

Всички тези прояви са допълнителна дейност на центъра „Чисти сърца” към учебния процес. Годината бе открита на 15 септември 2010 г. с молебен за здравето и благоденствието на всички деца, родители и учители, отслужен от архимандрит Висарион и други духовници. Заниманията в центъра се провеждат всеки ден през седмицата според програмата на отделните групи. Ръководителките на групите всеки месец дават писмен отчет за извършената дейност. Децата се обучават от учителките Николина Жекина и Радка Георгиева, пианистката Соня Белидерова-Цветкова, художничките Симеона Савова-Коруева и Катя Савова и журналистката Росица Примовска.

Новата учебна година на Младежкия православен център ще бъде открита на 17 септември /„Вяра, Надежда, Любов и майка им София”/ също с молебен за здраве и благоденствие и с детски празник пред катедралния храм.

От Младежкия православен център „Чисти сърца” към Катедрален храм „Свети Висарион Смоленски”- гр. Смолян

Стани един от нас



Регистрирани потребители на Нетлог може да изгледат клипчето с друга мелодия след като влязат в акаунта си с този линк:

Този видеоклип е толкова як.

вторник, 21 юни 2011 г.

Това са нашите деца...



"Децата ни мрат
в задушната смрад
със жадни за слънце очи.

А ние? - Бездушно
превиваме врат и мълчиме,
позорно мълчим."

/ Вапцаров /

Колко актуално звучат днес думите на Вапцаров в нашия век - XXI век...
Векът, в който сме толкова далече от времето, в което се е родил и живял той, Вапцаров - големият поет на България!


И днес децата ни са като в "затвор"- духовен затвор...
И днес те жадуват за слънце, за радост и щастие... Жадуват за спокойно детство...
За добра училищна среда, в която да се учат и развиват - като Божии деца, като личности...
Жадуват за добри съученици, за добри и истински приятели...

А какво се получава в действителност сред засилващата се агресия все повече и повече в нашите училища?... Какво?!...

Ден след ден сме свидетели на все повече и повече престъпни деяния, извършени от... не-пъл-но-лет-ни ученици... Като това, за което така подробно е описано всичко в един наш седмичник с потресаващото заглавие: "20 УЧЕНИЦИ ПРЕБИХА СЕДМОКЛАСНИК В ШУМЕН".

Кървав побой, разиграл се в "мъртва зона", без видеокамери, между три училища. Разказан е случаят простичко и ясно: момчето се връщало от книжарницата с още двама свои приятели, когато до физкултурния салон на училището / и то МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ / го пресрещнал "мургавият десетокласник С. Н." от друго училище с думите:"
Ти на отворен ли се правиш? Тежкар ли си?"

Така го попитал "баткото" и "юмруците заваляли".


"Момчето било блъскано, ритано, паднало на земята, после пробвало да избяга от групата роми, които се включили в боя, но те го настигнали и продължили да го бият. Повечето от тийнейджърите били сеирджии и подклаждали побоя главно с викове"- четем по-нататък за ужасяващата картина на жестокия побой...


Охранителите от съседното училище видели побоя, но... "не се намесили".


Учениците от другото училище също видели побоя от прозорците, но с право или не - те"трябвало да не се намесват" /по думите на педагозите/, а "да си седят по местата"...


Чак когато ученикът бил притиснат до задния вход на Математическата гимназия, "на помощ му се притекъл техният охранител Д. Б.", който казва: "Разблъсках побойниците. Чак аз се изплаших. Детето беше цялото в кръв."

"Детето беше цялото в кръв" - казва дълбоко потресен от гледката пред себе си охранителят на училището...


Как ли се е чувствало това дете - само срещу 20-т и то по- големи от него? Тихо, кротко, добро дете... От тия деца, които най-често стават жертва на агресивното поведение на някои ученици...

Как ли ще се чувства след този случай?!...

Ще отиде ли спокойно и с... радост, с желание на училище отново?!...

Ще отиде ли???!!!... Едва ли...


А как се е чувствала майка му, разбирайки за случилото се?!...
Баща му?!... Братчето или сестричето му, ако е имло такива?!... Как?!...
...

А толкова е лесно, толкова е просто, толкова е естествено децата да се обичат, да си помагат, да се защитават едно друго от всяко едно зло, а не те самите те да си причиняват зло едно на друго...

Толкова е лесно... Но ние ги държим ДАЛЕЧЕ, ДАЛЕЧЕ ОТ СВОЯ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ, СПАСИТЕЛ И БОГ...

А КАЗВАМЕ, ЧЕ ГИ ОБИЧАМЕ...
КАЗВАМЕ, ЧЕ СМЕ ЗАГРИЖЕНИ ЗА ТЯХНОТО СПОКОЙНО И ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО...
КАЗВАМЕ, ЧЕ ИСКАМЕ НАЙ-ДОБРОТО ЗА СВОИТЕ ДЕЦА, КОИТО СА НАШИ ДЕЦА...
ДЕЦА, КОИТО СА БЪДЕЩЕТО НА СТРАНАТА НИ...


И нима едно наказание, като преместване в друго училище, би разрешило проблема???!!!...

Нима би променило мисленето и отношението на "такива" ученици към околните???!!!...


Да, именно на "такива" ученици, които след такива жестоки побоища се чувстват обикновено още по-големи "герои", отколкото са били "днес"...


КАК ДА ОПАЗИМ ТОГАВА ДЕЦАТА СИ???!!!...

КАК ДА ПОМОГНЕМ И НА ТАКИВА - С ДЕФОРМИРАНО МИСЛЕНЕ???!!!...

КАК ДА СМЕ СПОКОЙНИ, ЧЕ "УТРЕ" НЯМА ДА СЕ ПОВТОРИ СЛУЧИЛОТО СЕ С ОЩЕ ПО-ГОЛЯМА ЖЕСТОКОСТ И СИЛА???!!!... КАК???!!!...

ВЪПРОСИ... ВЪПРОСИ... ВЪПРОСИ...

ВЪПРОСИ, КОИТО НАСТОЙЧИВО ЧАКАТ СВОИТЕ ОТГОВОРИ...

Забележка:Вестникът, за който споменах, е "Втора младост", бр. 25, от 20 юни, 2011 г.

Всеки, който желае, може пдробно да прочете ужасяващата истина...

ДА, МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕ И ДА ПРЕДЛОЖИ "ИЗХОД" ОТ... АГРЕСИЯТА, КОЯТО ЗАЛИВА УЧИЛИЩАТА НИ И ПОГУБВА НЕ САМО ДУХОВНО, НО И ФИЗИЧЕСКИ ДЕЦАТА НИ...

Валентина Толкунова Песня Ангелу Хранителю

неделя, 19 юни 2011 г.

Да забраним тютюнопушенето в храмове и манастири


Отворено писмо на богослов публицист Цветан Диковски до Министър-председателя, до Министъра на здравеопазването, до Министъра на културата и до Председателя на Народното събрание на Република България

Господин Министър-председател, дами и господа,

Във връзка с актуалните дебати и европейските изисквания, да се забрани тютюнопушенето на обществени места, бих искал да отправя към Вас и подчинените Ви институции следното предложение: Да бъде подготвена и обнародвана специална наредба /или друг нормативен акт/ за забрана на тютюнопушенето в сградите на храмове, манастири, молитвени домове, както и всякакъв вид сгради и обекти с култово-религиозно предназначение, в прилежащите им дворове, административни и складови помещения, а също и в гробищните паркове. От църквите и другите вероизповедания да се изиска, поставянето на съответните забранителни табели и надписи, валидни, както за служителите, така и за посетителите на храмовете. Контролът по изпълнението на закона или наредбата да се възложи на компетентните органи. Това се явява необходимост от гледна точка на факта, че служащите при храмовете не винаги са в състояние да следят за поведението на присъстващите, особено на големи празници, когато се събират много хора /например православният Великден/.
Едно от важните основания за подобна забрана е фактът, че немалко от българските храмове, манастирски комплекси и други култови сгради са паметници на културата и като такива са обект на посещение за чуждестранни туристи. Можем да си представим, как се представя страната ни пред културна Европа, когато виждат свещенослужители и други лица да пушат в култови сгради и средища.
Немалка част от храмовете и манастирските комплекси са обект на поклонение. От чисто етична гледна точка е недопустимо тютюнопушенето на места, където хората идват, за да окажат особен вид религиозна почит и благоговение.
Ако законът забранява употребата на цигари и друг вид тютюневи изделия в училища, музеи и на други обществени места, не е ли повече от необходимо, да се забрани тютюнопушенето в религиозните средища, които трябва да бъдат образец за чистота, където се проповядва висока етика и дълбока хуманност?! Смятам, че това е допълнително, но важно основание, да не се допуска злоупотреба с цигари в храмовете и прилежащите им дворове, в манастирите и всички останали молитвени домове, както и на местата, където се почита паметта на покойниците.
Известно е, че тютюнопушенето създава опасност от възникване на пожари, а това поставя в риск ценни и автентични сгради, с прилежащите им културни ценности. Известни са случаи от недалечната история на пожари в култови средища, например в жилищните помещения на Рилския манастир. Особено пожароопасни са складовите помещения, в които се съхраняват восъчни и парафинови обредни свещи.
Смятам, че подобна наредба не е в разрез с религиозните права на нито едно от регистрираните у нас вероизповедания, дори ще допринесе за повишаването на техния авторитет.
Смятам, че тютюнопушенето от страна на духовни лица и външни посетители на храмовете накърнява достойнството на религиозните институции и е оскърбително за хората, които търсят в религията упование и висока нравственост.

С уважение: Цветан Диковски
------------------------------------------------------------
Забележка: Инициативата за забрана на тютюнопушенето бе подкрепена от различни хора в социални мрежи, чрез изпращане на писма и по други начини. Ако желаете да се присъедините, може да напишете писмо до институциите с подобно съдържание, да копирате текста или да изтеглите писмото във файл от блога на Цветан Диковски. Благодарим ви!

Сърцето ми...



Земята е нашата Родина,
докато живеем тук,
на тази земя...

Нека я обичаме -
искрено и нежно!!!...

Сърцето ми е силно наранено...
Сърцето ми от болката кърви...
От болката за всичките дечица -
лишени от любов, от нежност
и мечти...

Сърцето ми е силно наранено...
Сърцето ми от болката кърви...
От болката за всички, всички хора
невярващи във Чудния, Премъдрия
Творец...


Сърцето ми е силно наранено...
Сърцето ми от болката кърви...
От болката за Чудния Спасител -
на Кръст разпнат за всички, всички
наши грехове...

Сърцето ми е силно наранено...
Сърцето ми от болката КЪНТИ...
КЪНТИ КАТО КАМБАНИТЕ ВЪВ ХРАМА -
НО В ХРАМА... "НА ЧОВЕШКИТЕ
ДУШИ"...

Стихотворението "Сърцето ми" е написано на 01.05.20011 г.!

Детелина

събота, 18 юни 2011 г.

Послание до цялата Земя!!!



Смъртта е временна, макар и тъй коварна...
Спасител Верен има
от Смъртта...

Той дойде тук, на този свят
коварен -
за Всички нас Кръвта Си
Той проля...

Позна Страданията, Болките
човешки...

Позна Смъртта, тъй страшна
в този свят -

Той Възкръсна, за да Бъдем
Вечно

във Царството Небесно

на Отца
!!!...


...
Той пак ще Дойде, Всички
да Приеме,

преминали през този
земен "ад" -

на Скърби, на Страдания
и Сълзи,

на Смърт Жестока
в Неочакван
час...


Те, мъртвите - те Първи
ще възкръснат
,

дочули Повелителния
Зов
,
и Всички заедно
отново пак
ЩЕ БЪДЕМ

във Царството на Вечния

Живот
!!!...


Забележка: Според Божието Слово самоубийството е тежък грях и такива хора, посегнали сами на живота си, не могат да наследят Божието Царство...

Но... може би имат пред Бога значение мотивите, поради които човек е посегнал на своя живот - в момент на голямо разочарование и болка или в момент на умопомрачение, особено когато
НЕ ПОЗНАВА СВОЯ БОГ...
Може би...


Посланието е написано под въздействие на друга творба, публикувана в един от вестниците ни, в която авторът беше написал, че "си отиват" добрите хора
И НЯМА КОЙ ДА ГИ СПАСИ...

А това НЕ Е ИСТИНА - НЕ Е!
ИМА СПАСИТЕЛ - ИМА, НО НЕ ВСИЧКИ НИЕ ГО ПРИЕМАМЕ...

Стихотворението е публикувано в книгата "Гълъби, гълъби, гълъби", 2001!

Нашите покойници...



Обрулени от бурите
в Живота,
съсипани от болка
и сълзи,

вървим, вървим,

вървим -

към гробищния парк,

където

погребали сме скъпи
синове,
жени,

мъже,

майки
и
бащи...

Посвещавам тази тъжна творба на всички покойници, трудили се и живели ЧЕСТНО на тази земя със стремеж към спазване на Божиите заповеди...

Посвещавам на своите починали близки
с много Обич, Благодарност и... Болка...
...

Дай, Господи, прошка на греховете на всички наши отци, братя и сестри, заминали си преди нас с вяра и надежда за възкресение, и направи вечна тяхната памет (три пъти).

Забележка: Молитвата за покойниците е взета от "Православен молитвеник" на Изд. "Витезда"!


А снимката е от образцово поддържаните гробищни паркове в Румъния, които обикновено винаги са в двора на някой от храмовете там...


Стихотворението е публикувано в книгата "Гълъби, гълъби, гълъби", 2001!